DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Как преживяваме действителността?

В нашето съвремие култа към рационалното е на почит. Човек който има хладен ум и трезва оценка е ценен кадър. Акцентът се поставя на способността на човек обективно да преживява действителността. Критическото мислене е основен признак за отчитане на интелигентност. Да анализираш логически, да взимаш практически решения – без това никой бизнес не би просъществувал днес. Дори в културната сфера все по-важен става обективния аспект – да се хареса и продаде продукта, да се рекламира и направи конкурентно способен. Това се налага и не поради друга причина, а за да може да оцелее самия субект на културата – този, който я създава.

Значимостта на способността на човек обективно да преживява действителността можем да открием и в един друг аспект – медицината и концепцията за психическо здраве. Тъй като хората са много различни един от друг и няма шаблон, към който да се отнася, идеята за нормално и болестно е исторически социално и културно обусловена. В нашето съвремие наричаме болестно най-общо това състояние, при което човека има нарушено социално функциониране и адаптация. Тези хора не могат да преживяват цялата или част от действителността по обичайния обективен начин. Опозиционерите на материалния обективизъм биха поспорили дали тази концепция е истинна, но техните доводи са твърде интуитивни и ненаучни, за да могат да изместят властващата концепция.

И така липсата на обективно оценяване на действителността наистина е нарушение на функционирането на човека като пълноценно същество. Дали обаче няма и други нарушения, които са свързани е отразяването на действителността, но обществото не ги класифицира като болестни?

Според Ерих Фром има такива, и неговата гледна точка наистина заслужава внимание. В главата “Способността да преживяваш действителността сам” от книгата “Изкуството да слушаш” той говори за две способности за преживяване на действителността:”(1)способност да съди за действителността доколкото трябва да съди за нея, да се справи с нея... Ако в ръцете си държа парче дърво, трябва да го виждам като дърво с неговите специфични качества на дървен материал, ако искам да накладя огън...(2) Но човек има и още една

способност. Той има функцията да преживява действителността не от гледна точка на онова, което може да направи с нея, а като чисто субективен опит. Той наблюдава да кажем едно дърво. Ако е собственик на дървото, може да го разглежда от следната гледна точка: ”За какво ми е? Дали да не го отсека? Той гледа на дървото главно от гледна точка на неговата пазарна стойност. Но ако разглеждам света от неговата субективна гледна точка, тоест като нещо, което виждам, защото имам очи, с които мога да го виждам, защото мога да го усетя, защото имам чувство за красота, тогава бих преживял това дърво като нещо чудесно – точно както мога да преживявам друг човек или да разглеждам даден човек, или да разговарям с даден човек.”

От уникалната способност на човека да осъзнава сам себе си, произтича и отношението субект – обект: веднъж човек отразява себе си, а втори път – отразява света, независим от него. Човек може едновременно да съпреживява себе си и света и да го оценява и моделира.

Тези два начина на отразяване на действителността са типични за човека като вид. Какво става обаче, ако тази способност е нарушена или липсва у даден индивид? Ако не-обективния човек наричаме болен, как наричаме не-субективния човек? Прагматичен, рационален, реалист и прочие, определения, които носят по-скоро позитивна оценка, и нямат връзка със статуса болен – здрав. А ако у човек са заложени поне две способности да отразява действителността и той проявява само едната, не е ли той осакатен? Не е ли болен човек, който не е хармонично функциониращ? Ако едно от петте основни сетива на даден индивид е нарушено, независимо кое, това се отчита като липса на дадена способност. Не би трябвало да е по-различно със способността за субективно отразяване на действителността. Вярно е, че тя е трудна за диагностика, именно поради субективния си характер, но това не я прави несъществуваща. Ето един пример на Фром: ”Ако даден поет напише: “Розата избухва като пламък” според гледната точка на стандартното мислене той е луд... Той чувства, вижда, преживява качеството “огнено избухване” на тази роза. Дадени хора преживяват нещата така, защото са поети, ние на ги наричаме луди, а ги разглеждаме като поети, защото имат по едно и също време способност да виждат розата субективно по този начин и така също способност да я виждат обективно...”

Има исторически предпоставки за отслабването на способността за субективно отразяване на действителността. Информационният бум изисква от всеки човек днес да е запознат и да обработи и съхрани много повече информация от преди. В ежедневието си, за нормалното си преживяване, той трябва да решава множество проблеми, като събере информация, анализира и оцени ситуацията – ако не успее в критическия анализ и вземе погрешно решение – това води до нови затруднения. Така, остава малко време за отдих от обективното отразяване на действителността и съвсем малко време и почти никаква жизнена енергия за субективното отразяване на действителността.

Субективното отразяване, ако не касае признати хора на изкуството, се счита за загуба на време и нещо безполезно в повечето случаи. Ако го анализираме обаче, се оказва, че неща като наслаждаването на природата, изследването й /проявени в зимна и лятна почивка, екскурзия/, наслаждаването на непринуденото общуване с хора и взаимопомощта /проявени в сприятеляването, членуване в клубове, организации и пр./, непринудената игра с децата, проява на загриженост към близките са неща, които носят смисъл и пълноценност на живота и удовлетворение на личността. А тези преживявания изискват способност за субективно, вътрешно преживяване на действителността.

Това, разбира се, не омаловажава критичното рационално отразяване, което е практично и обезпечава съществуването. И двете способности са важни за личността и би трябвало да присъстват балансирано в една здрава личност.
 
Източник: Svetlina Consult

 

 


{START_COUNTER}