(в-к Капитал)

1 Анализирайте причините

Често засегнатите усещат само неясно чувство на недоволство. “До диагнозата “вътрешно напускане” водят много пътища”, казва австрийският трудов психолог Паул Хименес. Неразрешени лични конфликти също могат да сринат мотивацията. Ето защо е важно да си изясните причината. Една от възможностите за това е да си водите записки за нещата, от които сте недоволни. Записвайте в продължение на една седмица какво и в какъв момент е развалило настроението ви. Проблеми с началника, разправия с колегите, постоянен шум в офиса. Но твърде често ядът и разочарованието пречат на ясната преценка. Тогава човек се оплаква от началниците си, от боричкането за власт, от колегите, които го тормозят, и за личните хобита, които постоянно стават жертва на извънредните часове в офиса. От тази емоция няма полза. Може да помогне само честният анализ. Положението наистина ли е толкова фатално? Работата наистина ли е толкова скучна или просто е под вашите възможности? Началникът наистина ли е толкова лош или просто не виждате добрите му страни? Натоварването в работата наистина ли е толкова голямо или просто не можете да отказвате, когато ви товарят допълнително?

2 Приземете очакванията си

Засегнатите твърде много обичат да прехвърлят върху други отговорността за проблемите на работното място. Ще помогне, ако обсъдите ситуацията с неутрален трети човек. Той ще види нещата по-трезво.

Друго средство, препоръчвано от консултантите - потърсете три конкретни основания за всеки отделен ваш упрек, за да проверите неговата правдоподобност.



3 Приемайте кризите

Кризите и неуспехите в работата са нормални. Става опасно, когато мрачните фази вземат връх. Гледайте в перспектива. Ако виждате изход в обозрим срок, може би е по-разумно да запазите спокойствие и да избягвате резки реакции при криза, съветват психолози. По-добре използвайте времето, за да повишите квалификацията си, за малка почивка или за да си потърсите ново работно място.



4 Говорете за проблемите

Вътрешно напусналите правят всичко, за да скрият този факт. Те не се оплакват, но и не правят нищо срещу причините за своята апатия. Ще подобрите положението само ако намерите смелост да обсъдите проблемите. Но парата да се изпусне направо пред началника също е погрешно. По-добре е да развиете идеи, да предложите проекти и конкретни подобрения. Важно е предварително да обмислите алтернативите, а не само едно максималистично решение, съветват специалистите.

5 Не оставайте пасивни

Нито една структура не е толкова непоклатима и никоя рутина не е толкова закостеняла, че да не може да се подложи на дискусия. Често дори само включването в обучение е достатъчно да прогони чувството, че човекът не може да се справи с работата. Началникът няма да откаже предложение за събиране на мнения за обратна връзка на всеки три месеца, доколкото това не му струва пари. Паралелно с това трябва да поддържате приятелските си връзки с колегите. Който има добри контакти във фирмата, по-лесно научава за проекти или свободни работни места. Също така е важно да наложите своите способности като марка във фирмата. Постоянното оплакване вреди на марката. Конструктивната критика, благонадеждността и активността повишават вашата стойност. Дори само опитът за промяна може да мотивира. Така служителят отново придобива чувството, че определя посоката, а не се носи по течението.



6 Решете се на промяна

Ако нито едно от тези усилия не донесе резултат, помага само смяната на работата. Ако началникът не показва разбиране, това е ясен сигнал. Посланието е: вие сте в списъка за “отстрел”. Така че не чакайте! Доброволното напускане, колкото и да е рисковано, дава шанс за напълно ново начало. Може би работата, професията или браншът не съвпадат с вашите житейски планове. При погрешен избор на професия, колкото и да е приятно във фирмата, винаги ще има някаква частица недоволство. Мнозина отказват да приемат това и се страхуват от промяна. Тя обаче е необходима, за да спре да се върти спиралата на апатията.