09 Фев. 2010г |
   


Парадигма на успеха

Парадигмата на успеха е важна съставна част от методиката на единния позитивен комплекс (ЕПК), който може да играе ролята на тренинг за съставяне на психопрофили, за обработване на стреса и откриване на опорните точки за личностно развитие чрез образи, символики, метафори, които идват и си отиват от нас като вълните на морето.

МЕЧТАТА, ИЛИ КАК ДА СТИГНЕМ ЦЕЛТА СИ
Мечтата е източник на енергия. Тя е тази, която ни мотивира.
Мечтата е едно горещо желание. Тя е нещо толкова силно и голямо, че когато стане част от нас, почти ни изгаря. Мечтата ни дава сила да вървим напред, когато нашият разум ни казва: „Не можеш повече.” Тя ни кара да извървим още един километър. Мечтата всъщност е смисълът на нашия живот. Но всичко зависи от това, дали ще определим правилно целта, дали ще я направим доминираща в мислите и чувствата ни до нейното осъществяване. От друга страна, новите реалности ни изправят пред постоянния избор как да реализираме своя максимум и за какво сме готови в най-голяма степен. И всичко това, за да докоснем мечтата. И ако съм направил своя избор, решителността трябва да измести колебанието, действието – празните приказки, а упоритостта в преследването на целта – да направлява поведението ми. И накрая, разположете целта във времето, тъй като винаги трябва да се подсещате, че целта не е просто игра на въображението, а план за действие.

МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ НА ИДЕЯТА
Ако мечтата е това, което ни мотивира, следването на идеята отразява фактически избора на дейност, която ще ни отведе до нея. Оставането ни единствено в сферата на съзерцанието, колкото и възвишено да е то, все пак означава бездействие. Превръщането на всяко движение на мисълта в нещо реално би трябвало да започва с формирането й в писмен вид. Или тук става максималното уточняване на всички положителни и отрицателни аргументи, свързването на субективните нагласи с обективната ситуация, с предложените възможности за материализация на идеята. И когато „балансът” е в тяхна полза, тогава с „пълна пара” може да заработи личният „хъс”, индивидуалният потенциал и емоционалната настройка. Усещането, че в тази дейност ще реализираме най-пълно своите потребности по пътя към целта. Тогава успехът ще се покаже на хоризонта.

ЛИЧНОСТНИЯТ БАЗИС И СИЛАТА НА ЗНАНИЕТО
Личностният базис е „откровението” по отношение на същностните сили, възможностите, които имаме, за да превърнем мечтите си в реалност. Той е точният анализ на фундамента, който притежаваме и върху който можем да развием качествата си и да увеличаваме енергията си, докато силата на знанието се състои не в неговото натрупване, а в приложението му. Знанията са само потенциална сила, ако не знаем как да ги прилагаме. Вашият личностен базис и силата на знанието ще ви направят уверен при преследването на целта и материализацията на идеята докрай. Защото дълбоко в себе си сте разбрали, че ако се откажете по средата, губите само вие, а не и целта или идеята, тъй като по нейната „златна жила” просто ще тръгне някой друг.

УСЕТ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Всеки успех зависи от взаимоотношенията ни с другите. Без тяхната подкрепа лесно ще изпаднем в ролята на Сизиф към върха. Неслучайно Х. Форд често е казвал: „Вземете ми заводите, изгорете ми къщата. Но оставите ли ми хората, аз веднага ще изградя своя бизнес.” Индивидуалният ум само в хармония с интелекта на другите може да задвижи успеха като постоянна величина. Енергията на група мозъци излъчва по-голяма сила от светлината на самотния фар, въпреки великолепието му. Възприемайте другите такива, каквито са. Не се опитвайте да ги промените, а да ги разберете. Осъждайки непрекъснато слабостите им, вие постепенно ще се заразите от тях. Обвиненията, които изпращате срещу тях, само ще засилват съпротивата им. Запомнете, че единственият начин да стигнеш до другия, е да се опиташ да го „чуеш”. Да усетиш най-лекия полъх на възникналото доверие, зараждащото се желание да се последва идеята ти.

ПОЗИТИВНИТЕ ИМПУЛСИ
Те са горещият вятър, който ни съпътства и ни държи изправени по посока на определената цел. От неговата топлина черпим вдъхновение, въпреки временните поражения на духа. Позитивните импулси отразяват непресъхващия стремеж към изява и самоутвърждаване на човека. Именно мотивацията е основната ни вътрешна сила, съвкупността от позитивни импулси, които ни подбуждат към дейност за постигане на личните си цели или идеите на общността, инициират движението на мисълта и ни карат да се държим по определен начин. Ако не искаме да сме самотни на пътя си, ще ни е нужна и способността да търсим и да приемаме светлините на другите. И в този обмен на енергия да развиваме себе си. Затова от първостепенно значение за оптимизиране на човешките отношения в каквато и да е организирана общност е излъчването на позитивни импулси от всяка нейна част или частица и включването им в цялостната й мотивация.

ИНТУИЦИЯТА
Тя е от решаващо значение за онзи, който иска да върви без погрешни ходове в лабиринтите на човешките отношения или трябва да взема решения, да прави сделки и да изгражда стратегии в бизнеса. „Въпросът – както смята известният Доналд Тръмп – не е да бъдеш блестящ. Изисква се известна интелигентност, но преди всичко е важна интуицията. Можеш да вземеш най-умното момче от „Уортън”, което има само отлични оценки и много висок коефициент на интелигентност, но ако му липсва интуиция, никога няма да стане добър бизнесмен.” Интуицията не се спуска от света на свръхестественото, а се развива на основата на познанието, проучените факти, тенденции и собствени заключения. От друга страна, предполага нагласата за „отворени очи” към обкръжаващия свят и способността да се усеща движението на мисълта, но и инерцията на старите рефлекси. И накрая, особено за сферата на бизнеса не е необходимо да посочвате всички забелязани неща, които другите правят не както трябва. Защото ще изгубите шанса си да се възползвате от вашата интуиция.
Доц. Димитър Панайотов
    di Portanova

 
 
 

Обратно към темата



{START_COUNTER}