Динамика на влюбването |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Въпреки че любовта е “стара като света” и за нея откриваме и в древни писания, психологическа научна теория за същността на любовта, намерила голяма популярност, датира от 1988, едва края на миналия век. Това е трикомпонентната теория на Робърт Стернберг, която акцентира върху: страст, интимност и обвързване. Всъщност, още през 1973 Джон Алън Лий създава теория за стиловете в любовта. На основата на тази теория Сузан Хендрик и Клайд Хендрик създават скала за нагласите към любовта. Те установяват че при мъжете по-често се стрещат стиловете лудус и мания, а при жените - сторге и прагма. Връзките, които са изградени от партньори със сходни любовни стилове се оказва, че са по-продължителни. (Wikipedia).Типологията на любовта на Лий съдържа 6 стила: ерос, лудус, прагма, мания, агапе и сторге. Ерос любовта е страстна, със силно физическо и емоционално привличане между двамата партньори. Тази любов е свързана с физическата и сексуална тръпка. Лий я нарича “открита и искрена”. Лудус е така наречената “любов игра”, която е неясна и дистанцирана. Партньорите могат да поддържат по няколко връзки, те колекционират, събират бройки. Склонни са да избягват проблемите и игнорират напреженията във връзката. Не желаят да се обвързват и имат тайни от половинките си. Прагма е практическата любов, при която изборът на партньор се основава на признаци като колко добре подхожда той на имиджа, на избраната кариера и планирано семейство. Те са готови да жертват емоционалните преживявания и вълнения, за да получат една сигурна и изгодна връзка. Мания е обсебваща любов, свързана с притежаване и зависимост. Често са ревниви, самооценката им се базира на връзката. Имат сляпа нужда от любов, типични са крайните емоционални преживявания. Агапе типа поставя желанията и нуждите на партньора над своите. Това е себеотричаща и раздаваща се, посвещаваща се любов. Този алтруистичен тип създава духовна връзка, сексът при него не е от първостепенно значение. Сторге любовта се основава на приятелството. Тя прераства от романтична любов в близко приятелство и понякога партньорите даже не усещат кога е станал този преход. Това е връзка на взаимно доверие между партньори със сходни ценностни системи. Това са възможни различни стилове на проявление на интимни отношения, и все пак какво е любовта като дефиниция? Стернберг дава определение, състоящо се от 3 компонента, заради което се нарича триъгълна теория за любовта и може да се изобрази с триъгълник: Страст – влюбването обикновено се появява в началото на връзката, достига връх относително бързо и след това отслабва до едно стабилно ниво, резултат от навика. След приключване на дадена връзка, индивидуалният капацитет за страст е изчерпан за известно време, докато човек не преодолее чувството на загуба. Интимност – обикновено достига връх по-бавно от страстта, след който плавно намалява до относително ниско ниво на интимност, същевременно междуличностната обвързаност нараства. Някои обстоятелства обаче могат да активират скритата интимност и в резултат тя се връща на предишното високо ниво или дори ги превишава. Обвързване – в успешните връзки нивото на обвързване нараства относително бавно в началото, после забързва и след това плавно постига стабилно ниво. Когато връзката се разпадне, нивото на обвързаност намалява плавно докато изчезне. Съчетаването на тези компоненти определя типовете любов както следва:
Стернберг развива разработките си с нови изследвания за това как индивидът може да има едновременно идеални и реални триъгълници, свои и чужди триъгълници и взаимовръзки между тях. През 1988 Беверли Феър използва различен метод за изучаване на концепцията на любовта. Вместо да дава на хората въпросници, създадени според нечия теория за любов, Феър моли хората да опишат любовта с техни думи. След това тя събира описанията и ги групира в няколко отличителни концептуални категории. Понятията са степенувани по важност. Описаните несемейни любовни отношения между хора образуват 9 групи, характеризиращи се със следните понятия:
Разгледаните дотук теории не се спират конкретно на несподелената любов. А този въпрос е и сериозен, и широко разпространен. Когато любовта не е споделена, множество негативни реакции могат да се появят. В случай на крайност човек може да посегне на живота си, за да се спаси от непоносимата болка. Дори и в по-умерените случаи несподелената любов причинява болка и нарушава ежедневието на личността. Малко изследвания са проведени в тази насока, донякъде причината е в липсата на валиден инструмент за регистриране на това човешко преживяване. В едно изследване, Пол Уонг посочва следните видове несподелена любов: Маниакалният тип любовник (Лий 1973) и угрижения противоречив любовен тип (Хазан и Шейвър, 1987) попадат в първата категория на отчаяна любов. Те описват изключително силен стремеж да интимност, неустоимо когнитивно обсебване от обекта на любов и много продължително страдание, причинено от отблъскване или ревност. Движещата сила не е сексуално удовлетворяване, а взаимност на романтичната любов и отдаване. Това е класическа несподелена любов. Норууд (1985) пише книга за жените, които “обичат прекалено силно”. Въпреки че признава, че това преживяване се отнася както до жени,така и до мъже, Норууд счита, че то е по-типично за нежния пол и затова анализира жени. Тези жени систематично търсят нещастни връзки с мъже, които са капризни, раздразнителни, не грижовни и злоупотребяващи. Интересното откритие на авторката е, че в случаи когато мъжа се променя и започва да показва любов и загриженост, жената го изоставя заради друга деструктивна връзка. Очевидно тези жени не търсят взаимност. Норууд счита, че тези жени преднамерено търсят нелюбящ и себеразрушителен партньор, поради негативния опит в техните семейства, който ги кара да се чувстват неуютно при истинска интимност. Такива семейства са тези, при които поне единият от родителите е незаинтересован, агресивен и алкохолик. Тези жени се опитват да пресъздадат семейната си ситуация и да поправят това, което не е било наред и да спечелят любовта, която някога не са получили. Чувството, че са необходими на мъжа ги кара да се възприемат като значими. Те доброволно поддържат връзки, в които са жертвата. Този тип несподелена любов се нарича зависима, тъй като има много сходни характеристики с алкохолната зависимост.(Цермак 1986, Шаеф,1986) Третия тип несподелена любов се нарича омаловажена. При нея единият партньор приема, че чувствата на другия не са силни колкото неговите. Това усещане може да е измамно, може и да е основателно. И в двата случая довежда до тъга и неудовлетвореност. За любовта има теоретични концепции, типологии на разпространените връзки, класифициране на едностранната т.нар. несподелена любов и пр. Тук искам да изложа един обобщен анализ и лична концепция за любовта. Изпъква идеята, че “завършената”, “обвързваща” любов, тази, при която няма нещо липсващо, е само един тип. Удовлетворяващата любов съответно не е строго индивидуална, а има определени универсални компоненти. Всички останали типове любов и романтични връзки са несъвършени – такива, при които липса нещо. Всъщност, много по-типично е един човек да минава през различни връзки от един и същ тип. Има и връзки типични за определена възраст, например младежката любов. Но като цяло човек има склонност към определен тип отношения, формиран от наследственост, среда, опит, характер и др. Пълната, завършена любов се отъждествява със съвършената връзка, която се характеризира с хармония, разбирателство и взаимна удовлетвореност. Логично е една такъв връзка да се отличава и със стабилност и устойчивост във времето. Тук се връщам към модела не Стернберг – завършената любов се състои от три елемента – страст, интимност, обвързване. Ще се съглася с първите два компонента – страст и интимност, но третия ще отхвърля. Обвързването е следствие от качеството на една връзка, то не е предпоставка, а резултат от любовта. Всъщност теорията за компонентите и същността на любовта пряко следва и се обвързва с теорията за строежа на личността. Ако любовта е хармония и взаимна удовлетвореност от една връзка тя предполага съответност на партньорите, които градят тази връзка. Затова аз добавям още два компонента, необходими за осъществяването на завършената, съвършена любов. Трябва да се уточни и че за постигане на такъв тип връзка трябва личността да е зряла, т.е. да е решила вътрешните си противоречия, да има ясна концепция за своята идентичност. Само тогава индивидът ще може да реализира връзка на основа на завършена любов. Ако личността не е разрешила вътрешни противоречия и комплекси, ако не е усвоила когнитивни и социални умения, няма ясна идентичност и добро самочувствие, тя ще попадне в отношения на любов различни от тази на завършената. Кои са основните аспекти на личността, които играят роля на необходими предпоставки/елементи за постигане на завършена любов? Това са четири главни аспекта на съответствие между партньорите. В биологичния и емоционален аспект съответствието на партньорите се проявява в страстта. Вторият личностен аспект е духовността и интелектуалността, който отговаря на интимността. Третият е социален аспект - проявата се в съответствие на целите на живот, т.е. общи планове. Тук се включва смисъла на живота, приоритетите, стремежите за реализация – не може съвършената любов да се осъществи между двама души с напълно различни приоритети (например между вариететен артист, който спи през деня и работи през нощта и детска учителка, която става рано сутрин за работа). В личностен и психологически аспект съответствието се изразява в хармония на характеровите особености и индивидуалност, да го наречем личностова съвместимост. Например ако единият е флегматичен тип, който подхожда винаги бавно и обмислено към нещата, няма да може да се спогоди добре с партньор, имащ нужда от силни усещания, рискове и непредсказуемост и динамичност Хората обаче се променят в своя жизнен път. Понякога тези промени са добре изразени, те се отразяват на някой от изброените аспекти. Ако партньорите, или единия от тях се промени с времето, какво се случва в любовта? Например ако получи неочаквана травма и тя го промени драстично? Това може да се приеме като край на любовта, тъй като тя е съществувала между предишния облик на човека и партньора му. Някои хора се променят доста плавно и незабележимо във времето, и тогава любовта гасне малко по малко. Разбира се, ако хората се променят в еднаква посока, любовта може да се трансформира и запази. Положителната промяна у индивида – развитието, може да доведе от една незавършена форма на любов до осъществяване на завършена – т.е. формите на любовта са обратими и относителни. Любовта носи динамичната същност на човека. Завършената любов е нещо рядко, но все пак постижимо. Въпреки различните теории любовта си е загадка, защото е сложно понятие, което трудно подлежи на изучаване е научни методи. Освен това понятието любов има и някаква мистичност, която не може да се впише в дадена научна концепция. Използвана литература:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
